Donnerstag, 21. Oktober 2010


 נֵר־לְרַגְלִ֥י דְבָרֶ֑ךָ וְ֜א֗וֹר לִנְתִיבָתִֽי׃ 

Светило за нозете ми е Твоето слово (Пс. 119/118:105)

Надявам се този блог да е място където заедно да изследваме Божието Слово - Свещеното Писание, та да открием там разкрилият ни се Бог Слово, Който се въплъти, разпна, възкръсна и се възнесе за нас. Той е Който ни направи съобщници на Божественото естество (2 Петр. 1:4б) като и досега дарува на вярващите в него да имат по благодат това, което Той има по естество.
С най-сърдечни чувства, Ви приветствам в моя блог!
Ваша Анна Маринова

9 Kommentare:

  1. Dieser Kommentar wurde vom Autor entfernt.

    AntwortenLöschen
  2. Поглед върху значението на понятието „слово Божие” в Свещеното Писание на Стария Завет

    נֵר־לְרַגְלִ֥י דְבָרֶ֑ךָ וְ֜א֗וֹר לִנְתִיבָתִֽי׃

    „Светилник за нозете ми е Твоето слово” (Пс. 119/118:105а)

    Свещеното Писание е слово на Бога, Който Сам открива Себе Си. Писателите на библейските книги имат ясно съзнание, че словото, което е отправено първо до Израил (най-вече в Свещеното Писание на Стария Завет), а после до останалите народи (най-вече в Свещеното Писание на Новия Завет), е плод на вдъхновение от Божия Дух. Класическо място, свидетелстващо за това са думите на св. ап. Петър „...по човешка воля никога не е изричано пророчество, но водени от Светия Дух говориха светите Божии човеци” (2 Петр. 1:21).
    Бог Сам разкрива, че Неговото слово е изпълнено със сила и могъщество и изречено, то така сигурно ще се сбъдне, че сякаш събитието вече се е състояло. Именно затова пророците използват формулата „,каза Господ”. В Израил е налице представата, че изреченото слово поражда съответно действие. Това разбиране не е само по отношение на Божиите слова, но също на тези, изричани от хора. Това, което е изказано (като обет пред Яхве напр.), дори и да е казано прибързано (Съд. 11:30-39; 1 Сам./1 Цар. 14:24-35), трябва да се изпълни. Поради факта, че Божиите слова се отнасят не само до сегашното положение в Израил, но известяват и бъдещи събития, както и идването на Месия (напр. Ис. 7:14, 9:1-6, 52:13-53:12; Зах. 9:9 и др.), те винаги са актуални и касаещи целия народ. Понеже Божиите думи са израз на Божията воля, познаването им и оделотворяването им води до живот, затова Господ призовава всеки: „послушайте и ще живеете” (Ис. 55:3; Втор. 8:3).
    В древноегипетските представи словото също притежава силата да поражда действие. Мисълта, оформена в сърцето, се предава на езика и словото се изговаря с устата. Вибрациите на словото създават света на формите - словото, което е изречено за нещо и самото нещо са идентични. В древеноегипетския паметник Мемфиско богословие (текст, написан върху камъка Schabaka) на словото (hu) се приписва творческа сила. Творческият бог измисля имена на нещата в сърцето си и ги изказва с устата си. При това изричане те започват своето съществуване.
    За разлика от старозаветната представа за Божието слово, в Египет и Месопотамия словото освен творческа способност има магична природа. По такъв начин то всъщност се явява еманация на божеството. Следователно съответното божество, което изрича словото, има отчасти магично, натуралистично и до някаква степен пантеистично отношение към света.
    На словото Божие в Свещеното Писание на Стария Завет се приписват редица божествени качества - то само изпраща сняг и лед, но донася топлина (Пс. 147/146:16).
    В първите думи на книга Битие пише: „и каза Бог...” (Бит. 1:3), но Словото на Господ не се разбира като посредник на Божието творчество, а самото то твори. Поради факта, че Божието слово сътворява всичко съществуващо (Бит. 1:3 и парал.), светите отци (напр. св. Атанасий Велики) с право изясняват глагола „каза” (в случая това е гл. אָֽמַר) като свидетелство за това, че Словото е божествено и респ. тези думи на Бит. 1:3 (и паралелните места) са свидетелство за това, че Бог Слово сътворява света.
    В 26 стих на първа глава на книга Битие се повествува, че мъжът и жената са сътворени по Божи образ. Сред отците, изясняващи думите „по Наш образ”, преобладава мнението, че мъжът и жената са сътворени по образа на Бог Слово, затова се въплъщава Бог Син, а не Отец или Светият Дух.

    AntwortenLöschen
  3. Бог изказва словата Си за да води Своя народ към Себе си. Божията грижа за Неговия народ и за праведниците (които често са утеснявани от враговете си, почти до смърт) е всестранна и постоянна. Затова пред лицето на смъртна опасност те призовават Бога: „тогава извикаха към Господа в утеснението си и Той ги избави от утесненията им” (Пс. 107/106:19). Избавяйки от утеснения Бог същевременно изпраща словото Си, което има силата да изцерява целия човек (Пс. 107/106:20). Но то не само изцелява хората, то ги избавя от „техните ровове” ( מִשְּׁחִיתוֹתָֽם). Следователно словото Божие изцерява, избавя човека от пагуба и тление. Това е и основанието на светоотеческото тълкувание да разкрие, че Същото Слово, Което в Стария Завет изцерява, въплъщавайки се лекува, прави множество чудеса, възкресява и избавя всички, уповаващи се на Него, от рова на ада (срв. Ос. 13:14, 1 Петр. 3:18б-19).
    Разкриването на действията на словото в старозаветно време е основание псалмопевецът да възкликне: „на словото Ти се уповавам” (Пс. 119/118:81б). Глаголът יַחֵ֖ל (Piel) е богато семантичен. Той описва както очакването на нещо, така и упованието на това, което се очаква. Следователно Божието слово се очаква и на него човек се уповава. Разбира се, този призив към Бога визира словото, което Той открива като откровение. Но определено тези думи се отнасят пророчески към въплъщаването на Бог Слово и Неговите благодатни слова (Лук. 4:22).
    В пролога на Евангелието според Йоан (1:1-18) евангелистът нарича Иисус Христос λόγος(Слово). Това понятие е широко употребявано в различните философски школи, които влагат в него различни смисли. В учението на Хераклит представата за логоса заема важно място. Между логоса на Хераклит и описвания в Евангелието според Йоан Логос има някои общи черти. 1. Логосът е предсъществуващ. 2. Хераклит никъде директно не нарича логоса божествен, но от някои фрагменти може да се заключи, че философът приписва на логоса подобни черти.
    В учението на стоиците логосът е проникваща цялото творение сила. Според това учение в светът е било, е и ще бъде всичко, но посредством логоса - без него не би съществувало нищо. При стоиците обаче е немислимо логосът да се въплъти или да има изкупително действие. Юдейският учен Филон Александрийски приема логсът като синоним на премъдростта. Както премъдростта е първородна и е начало на всичко съществуващо, така и логосът. Логосът е по-стар от всичко сътворено, той се явява като светлина, той е син и икона на Бога, той е божествен, но не е Бог. Логосът слиза при хората и живее между тях като спасява тези, които са добродетелни, а пък богопротивните са осъдени от него. Той е приятел, съветник и учител.
    От началния поглед, който бе отправен към разбирането за словото в различните философски течения може да се заключи, че св. ев. Йоан употребявайки известния за философите по негово време термин. Той обаче влага в него старозаветното разбиране за Божието животворящо и дейно Слово (Бит. 1:3; Изх. 20:1; Втор. 8:3; Ис. 1:4; Йер. 10:12; Пс. 33/32:6; Авак. 3:5-6 и др.) и като ученик на Въплътилото се Слово разкрива както новозаветното откровение, изговорено от Неговите уста, така и Бог Слово.

    AntwortenLöschen
  4. Следва продължение

    Светите отци изясняват донякъде защо Второто Лице на Света Троица е наречено Слово със сравнението, че както словото се ражда безстрастно от ума, така и Бог Слово се ражда от Отец. Както за ума не може да се каже, че някога е без слово, така и за Отец не може да се каже, че някога е бил без Своето Слово – Бог Син.
    Така Словото Божие, като изречено от Бога и записано в Свещеното Писание, от една страна свидетелства за истинското Божие Слово, а от друга, Самото Второ Лице на Света Троица – Бог Слово изяснява Стария Завет като възвестяващ Него (Лук. 24:44; Йоан 5:39, 46) и постановява новозаветните заповеди (Вж. Мат. 5-7 гл.; Йоан 13:34). Господ Иисус Христос е Възвестяваният, Този за Когото се пророкува (в Свещеното Писание на Стария Завет) и е Този за Когото се благовести и свидетелства (в Свещеното Писание на Новия Завет). Същевременно Той е Този, Който възвестява, Този Който разкрива истинския смисъл на Свещеното Писание на Стария Завет и го изяснява като изпълнил се в Него (Лук. 24:44). Така Иисус Христос свидетелства за боговдъхновеността и значението на Стария Завет, като Божие слово. Бог Слово не само изпълнява и осмисля Стария Завет, не само постановява Новия Завет, но Той е Този, Който ни обяснява, изяснява, явява Бог Отец (Вж. Йоан 1:18) защото е истински Образ на невидимия Отец (срв. Кол. 1:15).
    Христос, Който е истинско Божие Слово, в беседата си със самарянката (Йоан 4:5-26) сравнява Божиите слова (а и Самия Себе Си) с жива вода (Йоан 4:14), която напоявайки хората, ги оживотворява като става в тях извор на вода, която извира за вечен живот (Йоан 4:14). Това сравнение на Божието слово (в значение както на слова на Господ, така и в значение на Второто Лице на Света Троица) с жива вода е особено ясно за жителите на почти безводната Палестина, които под „жива вода” разбират изворна вода, която може да се намери постоянно в някой кладенец.

    AntwortenLöschen
  5. Следва продължение

    Господ Иисус Христос сравнява Божието слово и с истински хляб. Едно от изкушенията на Христос в пустинята е именно това на което Ева и Адам не са устояли - да се предпочете удовлетворяването на телесните нужди пред насищането с Бога. Но Христос казва на изкусителя: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста” (Мат. 4:4). Тези думи на като че ли контрастират със сравнението на Христос и с думите на т. нар. „Господня молитва” „насъщният ни хляб, дай ни днес” (Мат. 6:11; Лук. 11:3). Подобно разбиране обаче е възможно само при повърхностно разглеждане на тези два библейски текста. Думите „насъщния ни хляб", което е четвърто прошение на Господнята молитва, освен че са синекдоха имат значение на духовен хляб – Словото Божие. В това значение тези думи са молитва Бог да ни дари с жажда по Свещеното Писание и с благодатта си за да изпълняваме Христовите слова. Същевременно с думите „насъщния ни хляб” ние се молим Господ да ни дари с Христовите плът и кръв. Словата „насъщен хляб” се отнасят към ежедневната възможност и необходимост (изказана в Евангелието според Лука с думите „насъщния ни хляб дай ни всеки ден” (Лук. 11:3) ние да бъдем причастни на Христос в Светата Евхаристия. Така Свещеното Писание ни свидетелства за Христос, то ни прави причастни на словата и делата на Бога, но то ни свидетелства и ни разкрива и възможността за пълнотата на богообщението, която може да имаме в Светата Евхаристия, която постоянно се извършва в Христовата Църква до Второто Христово пришествие (Лук. 22:19; 1 Кор. 11:26).
    Връзката между това, което (или по точно Този, Който) ни се дава в Свещеното Писание и светата Евхаристия, е особено ясна от случая, описан в Лук. 24:13-35. Докато Клеопа и другият ученик на път за Емаус вървят и разговарят за станалите Христови страдания и кръстна смърт, те все още не разбират случилото се (Лук. 24:14). Безспорно те не могат да проумеят станалото поради представите на съвременниците за Христос, които очакват, че Месия ще е освободител от римската власт и възстановител на династията на Давид. Христос се присъединява към двамата ученици, но те не Го познават (Лук. 24:16). Господ започва да им изяснява смисъла на старозаветното откровение и да им разяснява истинския смисъл на месианските пророчества, които указват на необходимостта от страданията на Месия (Лук. 24:25-27; срв. Ис. 52713-53:12). Евангелистът подчертава, че Христос започва Своето изяснение „от Моисей”, т. е. от записаното в Закона Моисеев ( ת֜וֹרָ֗ה) „и от пророците”, т. е. пророчествата в книгите на пророците, „като им изтълкуваше във всички писания, това, което написано относно Него” (Лук. 24:27). Тук особено важен е глаголът, който е употребен за да предаде Христовото тълкувание– това е глаголът διερμήνευσεν който освен „обяснявам” означава „тълкувам” и „превеждам”. Така ние разбираме начина по който Христос обяснява Писанията – Той ги изтълкува в пророчески и типологически смисъл и посочва тяхното изпълнение в Себе Си. Така Спасителят прави достъпен смисъла на Старозаветните Писания. Следователно Христос е Този чрез Когото може да се разбере смисъла и съдържанието на цялото Писание и е единственият му Изяснител.

    AntwortenLöschen
  6. Господ Иисус Христос сравнява Божието слово и с истински хляб. Едно от изкушенията на Христос в пустинята е именно това на което Ева и Адам не са устояли - да се предпочете удовлетворяването на телесните нужди пред насищането с Бога. Но Христос казва на изкусителя: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста” (Мат. 4:4). Тези думи на като че ли контрастират със сравнението на Христос и с думите на т. нар. „Господня молитва” „насъщният ни хляб, дай ни днес” (Мат. 6:11; Лук. 11:3). Подобно разбиране обаче е възможно само при повърхностно разглеждане на тези два библейски текста. Думите „насъщния ни хляб", което е четвърто прошение на Господнята молитва, освен че са синекдоха имат значение на духовен хляб – Словото Божие. В това значение тези думи са молитва Бог да ни дари с жажда по Свещеното Писание и с благодатта си за да изпълняваме Христовите слова. Същевременно с думите „насъщния ни хляб” ние се молим Господ да ни дари с Христовите плът и кръв. Словата „насъщен хляб” се отнасят към ежедневната възможност и необходимост (изказана в Евангелието според Лука с думите „насъщния ни хляб дай ни всеки ден” (Лук. 11:3) ние да бъдем причастни на Христос в Светата Евхаристия. Така Свещеното Писание ни свидетелства за Христос, то ни прави причастни на словата и делата на Бога, но то ни свидетелства и ни разкрива и възможността за пълнотата на богообщението, която може да имаме в Светата Евхаристия, която постоянно се извършва в Христовата Църква до Второто Христово пришествие (Лук. 22:19; 1 Кор. 11:26).
    Връзката между това, което (или по точно Този, Който) ни се дава в Свещеното Писание и светата Евхаристия, е особено ясна от случая, описан в Лук. 24:13-35. Докато Клеопа и другият ученик на път за Емаус вървят и разговарят за станалите Христови страдания и кръстна смърт, те все още не разбират случилото се (Лук. 24:14). Безспорно те не могат да проумеят станалото поради представите на съвременниците за Христос, които очакват, че Месия ще е освободител от римската власт и възстановител на династията на Давид. Христос се присъединява към двамата ученици, но те не Го познават (Лук. 24:16). Господ започва да им изяснява смисъла на старозаветното откровение и да им разяснява истинския смисъл на месианските пророчества, които указват на необходимостта от страданията на Месия (Лук. 24:25-27; срв. Ис. 52713-53:12). Евангелистът подчертава, че Христос започва Своето изяснение „от Моисей”, т. е. от записаното в Закона Моисеев ( ת֜וֹרָ֗ה) „и от пророците”, т. е. пророчествата в книгите на пророците, „като им изтълкуваше във всички писания, това, което написано относно Него” (Лук. 24:27). Тук особено важен е глаголът, който е употребен за да предаде Христовото тълкувание– това е глаголът διερμήνευσεν който освен „обяснявам” означава „тълкувам” и „превеждам”. Така ние разбираме начина по който Христос обяснява Писанията – Той ги изтълкува в пророчески и типологически смисъл и посочва тяхното изпълнение в Себе Си. Така Спасителят прави достъпен смисъла на Старозаветните Писания. Следователно Христос е Този чрез Когото може да се разбере смисъла и съдържанието на цялото Писание и е единственият му Изяснител.

    AntwortenLöschen
  7. Продължение

    Докато Господ обяснява смисъла на старозаветното откровение, сърцата на Христовите спътници сякаш горят (Лук. 24:32). Но учениците познават Христос когато Той „взе хляба, благослови и разчупи”. Тези думи, поради факта, че са същите, с които се описва извършената от Христос на тайната вечеря Евхаристия (т. е. те са формула), недвусмислено свидетелстват за това, че учениците подготвени от разясняването на Писанията виждат Христос и Го познават в общението с Него,в Евхаристията. Затова в литургийното последование четенето на Свещеното Писание предшества приемането на светите тайни, та сърцата съгрети и подготвени от Божието слово, приемайки духовно и мислено Бог Слово, да се подготвят да Го вкусят в пълнота в светото Причастие. Свещеното Писание се чете по време на т. нар. Литургия на оглашените именно защото то може да съгрее и просвети сърцата им и така да ги причастни на Христос, Който да ги доведе до Себе Си чрез тайнствата на Кръщението и Миропомазването и да ги направи причастни на Себе Си в Евхаристията.
    Божието Слово като Свещено Писание е отправено не само до тези на които е възвестявано устно, но до всички хора от всички времена. Затова и Спасителят казва: „Небе и земя ще преминат, но словата ми няма да преминат” (Мк. 13:31. Свещеното Писание, като Божие слово, не е само историята на Израил (макар че е и това). То дори не е само историята за идването на Спасителя и спасението, което Той извършва. То е откровение и светлина за всеки един човек, защото всеки един от нас е всъщност неверният Израил, който с греховете си постоянно отстъпва от Бога и Го разпва. Словото Божие е откровение, обещание, свидетелство и уверение, че във всеки човек, както във Витлеем, може да се роди Христос, че Христос може чрез словото Си да ни изцери от греховната ни мъртвост, може да ни съвъзкреси, да ни дари Себе Си в Светото Причастие и да направи в сърцата ни Свое постоянно жилище (Йоан 14:21).
    Изследването, изучаването и най-вече следването на Божието Слово, изпълняването на Божиите заповеди, записани в това слово, ни прави причастни на Бога. То именно ни свидетелства, че ние не можем да познаем, че Господ е благ ако не Го вкусим (Пс. 34/33:9). Глаголът познавам ( יָדַ֥ע) означава не само интелектуално познание, но познание от опит, практическо познание, разбиране. Следователно Свещеното Писание ни свидетелства за и води към истинското вкусване на Бога в молитвата и в пълнота в Евхаристията. Господ Иисус Христос, довеждайки ни до Себе Си чрез Свещеното Писание, пребъдвайки в сърцата ни, може да ни направи не само слушатели, последователи и проповедници на Своето Слово, но свидетели на Словото, т. е. на Себе си, свидетели които с добрия си в Христос живот ще могат да свидетелстват дори докрай земя (Лук. 24:47-48) както за неизменността, актуалността, оживотворяващото действие на Божието слово, така и за истинността на Бог Слово, Господ Иисус Христос.

    AntwortenLöschen
  8. Докато Господ обяснява смисъла на старозаветното откровение, сърцата на Христовите спътници сякаш горят (Лук. 24:32). Но учениците познават Христос когато Той „взе хляба, благослови и разчупи”. Тези думи, поради факта, че са същите, с които се описва извършената от Христос на тайната вечеря Евхаристия (т. е. те са формула), недвусмислено свидетелстват за това, че учениците подготвени от разясняването на Писанията виждат Христос и Го познават в общението с Него,в Евхаристията. Затова в литургийното последование четенето на Свещеното Писание предшества приемането на светите тайни, та сърцата съгрети и подготвени от Божието слово, приемайки духовно и мислено Бог Слово, да се подготвят да Го вкусят в пълнота в светото Причастие. Свещеното Писание се чете по време на т. нар. Литургия на оглашените именно защото то може да съгрее и просвети сърцата им и така да ги причастни на Христос, Който да ги доведе до Себе Си чрез тайнствата на Кръщението и Миропомазването и да ги направи причастни на Себе Си в Евхаристията.
    Божието Слово като Свещено Писание е отправено не само до тези на които е възвестявано устно, но до всички хора от всички времена. Затова и Спасителят казва: „Небе и земя ще преминат, но словата ми няма да преминат” (Мк. 13:31. Свещеното Писание, като Божие слово, не е само историята на Израил (макар че е и това). То дори не е само историята за идването на Спасителя и спасението, което Той извършва. То е откровение и светлина за всеки един човек, защото всеки един от нас е всъщност неверният Израил, който с греховете си постоянно отстъпва от Бога и Го разпва. Словото Божие е откровение, обещание, свидетелство и уверение, че във всеки човек, както във Витлеем, може да се роди Христос, че Христос може чрез словото Си да ни изцери от греховната ни мъртвост, може да ни съвъзкреси, да ни дари Себе Си в Светото Причастие и да направи в сърцата ни Свое постоянно жилище (Йоан 14:21).
    Изследването, изучаването и най-вече следването на Божието Слово, изпълняването на Божиите заповеди, записани в това слово, ни прави причастни на Бога. То именно ни свидетелства, че ние не можем да познаем, че Господ е благ ако не Го вкусим (Пс. 34/33:9). Глаголът познавам ( יָדַ֥ע) означава не само интелектуално познание, но познание от опит, практическо познание, разбиране. Следователно Свещеното Писание ни свидетелства за и води към истинското вкусване на Бога в молитвата и в пълнота в Евхаристията. Господ Иисус Христос, довеждайки ни до Себе Си чрез Свещеното Писание, пребъдвайки в сърцата ни, може да ни направи не само слушатели, последователи и проповедници на Своето Слово, но свидетели на Словото, т. е. на Себе си, свидетели които с добрия си в Христос живот ще могат да свидетелстват дори докрай земя (Лук. 24:47-48) както за неизменността, актуалността, оживотворяващото действие на Божието слово, така и за истинността на Бог Слово, Господ Иисус Христос.

    AntwortenLöschen
  9. Прекрасно реѕИУме на намерениИАта, сАбрано кратко, иасно и хубаво по4ти вси4ко, за което трИАбва да се пише и говори... Поздрави от срАбско, Белград (което обИАснИАва правиписа, надИАвам се)... С по4итаниИА и радост от твоИАта активност - Светлио Ангелов portos

    AntwortenLöschen